Geranium caeruleatum Schur, Enum. PI. Transs. (1866) 136; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 574; G. sylvaticum subsp. caeruleatum (Schur) Webb et Ferguson, Feddes Repert. LXXIV (1967) 25 et Fl. Eur. И (1968) 196 — Лазурен здравец
Семейство: Geraniaceae Juss.
Род: Geranium L.
Вид: Geranium coeruleatum Shur.
Българско име: Лазурен здравец
Описание:
Многогодишни, коренището добре развито, хоризонтално, с многобройни кафяви люсповидни прилистници на приосновните листа, 20—70 см високи растения. Стъблата прави, многобройни, в горната си част разклонени, късо просто прилегнало влакнести, власинките обърнати надолу. Приосновните листа на 10— 40 см дълги, просто влакнести дръжки, 3—6 см дълги, 5—10 см широки, многобройни, дланевидно разделени почти до основата на 5—7 дяла, всеки от своя страна дълбоко нарязан на линейно ланцетни, назъбени делчета, на върха изведнаж стеснени в късо острие, от двете страни просто влакнести, рано отмиращи. Прилистниците яйцевидно ланцетни до ланцетни, кожести, червено-кафяви, късо прилегнало просто влакнести. Стъбловите листа на 1— 5 см дълги, просто влакнести дръжки, 2,5—5,0 см дълги, 5—8 см широки, както приосновните почти до основата наделени, най-горните почти приседнали, срещуположни, всички от двете страни прилегнало просто влакнести. Цветовете по два върху 1—8 см дълги, просто влакнести, излизащи от пазвите на връхните листа и по-дълги от тях съцветни дръжки, във връхни рехави съцветия. Прицветниците линейно ланцетни, червенокафяви, по ръба ресничести, по повърхността късо просто влакнести. Цветните дръжки 0,5— 3,0 см дълги, гъсто прилегнало просто влакнести, власинките обърнати на- долу. Чашелистчетата 7—10 мм дълги, 2,2—4,0 мм широки, яйцевидно ланцетни до ланцетни, с тесен ципест ръб и 3 жилки, с 1,0—2,5 мм дълго влакнесто осилче, по ръба и по повърхността дълго разперено просто влакнесто. Венчелистчетата 15 – 20 мм дълги, 7,5—10,5 мм широки, по-дълги от чашелистчетата, обратно яйцевидни, на върха целокрайни, в основата стеснени в късо, тясно, триъгълно, влакнесто нокътче, виолетовосини. Тичинковите дръжки скрити в цвета. Плодните дялове 3,5—4,3 мм дълги, 1,7—2,9 мм широки, гладки, късо просто влакнести, със запазващи се след узряване на семената късо просто влакнести, дъговидно извити осили. Семената 2,6— 3,5 мм дълги, 1,5—2,0 мм широки, кафяви, с фина мрежеста повърхност.
Период на цъфтеж: Цъфти VI—VIII, плодоноси VIII—IX.
Разпространение в България:
Из тревисти и храсталачни места върху варовита скална основа, в планините. Витошки район (Витоша), Пирин, от 1700 докъм 2500 м надморска височина.
Посочва се за Западни и Източни Родопи (Vandas, 1909, Урум., 1917), Средна Стара планина, Рила (Урум., 1929, 1930, 1935).
Общо разпространение:
Югоизточна Европа (Южни Карпати, Балкански полуостров).
Защитен статус:
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие.
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник:
„Флора на НРБ”, том VII, БАН, София (1979)
1.
E-mail: krnanev@gmail.com © K.Nanev
